ДА ПОДДЪРЖАМЕ ТОПЛИНАТА МЕЖДУ НАС И МЛАДИТЕ

ДА ПОДДЪРЖАМЕ ТОПЛИНАТА МЕЖДУ НАС И МЛАДИТЕ

Интервю с проф. Станислав Памукчиев

Проф. Станислав Памукчиев е завършил Националната художествена академия през 1979 година. Работи в областта на живописта, рисунката, обекта и инсталацията. Направил е над 30 самостоятелни изложби, както у нас, така и в редица европейски страни – Германия, Холандия, Австрия, Франция – и САЩ. Участник е и в редица колективни изложби и селекции на международни форуми от рода на Арт–Цюрих и Арт-феър в Стокхолм. Последната му изложба се състоя в галерия Академията през октомври-ноември 2013 година.

Как повлия на оформянето Ви като художник изборът на специалност „Стенопис”?

Моят избор определено повлия в посока на относителна свобода в школовката. За разлика от академичния импресионизъм в руски стил, който доминираше тогава, стенописта ме учеше на условност, деформация, стилизация. Малко по-късно българската живопис беше обновена и преобразена от големите – Никола Петков, Светлин Русев, Иван Кирков.

Вие чететe и осмисляте много автори, свързани с изкуството, религията и митологията. Какво Ви даде един Бердяев, който сте прочели от начало до край?

Много ми е дал. Теоретична плътност и патос в откриването на други пространства. Не по-малко е въздействал на светоотношението ми Мирча Илиаде. И задължително трябва да спомена Джоузеф Кембъл ‑ друга звезда на небосклона на сравнителната митология и културология.

Кои от поетите обичахте да четете на млади години?

От чуждите – Торо и Уитман. От българските – Дебелянов и символистите. Всички тези влияния затвърждават едно интуитивно докосване до скрития смисъл и едновременно то върви и през усилието в рисуването, през мъчителните търсения да намериш себе си.

И как стигнахте до предпочитанието на пепелта като материал и като техника?

Всичко е дадено предварително. После – само се осмисля. Неповторимото себеизразяване на художника става с непрекъснато опипване на територии. Търсейки материала, който да изрази моите интуиции и прозрения, стигнах до пепелта. Тя носи голяма смислова дълбочина с културната си символика свързана с огъня. Огънят е в основата на нашата цивилизация и е символ на пречистване, трансформация, медиатор между тук и отвъд, преход от материално в духовно. Пепелта е следата от грандиозен акт на трансформация. Човечеството само от 150 години е на електричество, в предишните етапи на съществуването му всичко се е въртяло около огъня.

Има ли други български художници, които работят с алтернативни материали като пепелта?

Да, има, но смятам, че не е така концептуално осмислено. В абстрактната живопис има автори, които работят с пръст, слама, пясък, графит и други. В началото на 90-те години имаше опит за разширяване границите на картината, от който съществена част беше промяната на материала и техниката. При мен, пепелта беше осмислена като смисъл и съдържание, а не само като промяна на материала и визията.

Какви са основните тематични внушения във Вашето творчество?

Метаморфозата в човешкия смисъл. Вечното движение на пътища и смисъл. Голямата метафора на живота и смъртта. Диренето на морални и ценностни мотиви. Картината като пространство, ограничена от рамката, ме заведе до пластичните триизмерни пространства. Моята предишна изложба на Шипка 6 през май 2013 година беше посветена на инсталационната техника, която закономерно ми наложи своята условност и абсолют. Но устойчиво се запази тенденцията на моето интуитивно усещане за трансцендентно-мистичното, както и за големите опозиции: тяло – дух, свещенно – профанно, светлина – мрак, осветената и сенчестата страна на човешката психика.

Какво мислите за комерсиалната визуална култура, която ни атакува навсякъде?

Не мога да скрия моята съпротива срещу днешната употреба на културата като забава. С други думи, развлечение след като сме били употребени физически, морално и интелектуално. Културата е възникнала преди всичко като коректив и като духовно изкачване, а не като забава. Аз се съпротивлявам срещу тази подмяна в предназначението на изкуството. Масовата култура подбужда глад за зрелища и сетивни удоволствия. Това е част от програмата за обезличаване на човешкото у човека, превръщането му в удобен материал за манипулиране.

Говорите ли на тази тема с Вашите студенти, интересно е какво мислят за масовата култура?

Разбира се, че да. Разговарям с тях във всички посоки. Обаче през тях минава и друга информация и те реагират по различен начин. Особено през последните няколко години, разликата във възрастта между нас става все по-осезаема. Опитвам се да поддържам топлината между нас като живеене и реакции. Благодарен съм на професията на преподавател, че не ме затваря в моя бульон, че потъвам и се разтварям в други енергии. Опитвам се да си поддържам будно любопитствата към съвременното изкуство, независимо от моята лична програма на художник.

Има ли тенденции в съвременното изкуство, които Ви допадат, и такива ‑ които ни Ви допадат?

Разбира се – да. Това, което става в западната култура има свои исторически цивилизационен ход. Ние се намираме комплексирано в периферията на този ход. Мисля, че в момента траекторията на западната цивилизация е низходяща по-скоро, отколкото възходяща. На нас, като хора в провинцията не и остава нищо друго освен да имаме своята позиция, своята отговорност и достойнство. Да изберем своята позиция, вярна с нашата национална традиция, а не сляпо да копираме. Може да черпим вдъхновение и пример от високите постижения на западното изкуство, но не да преписваме. Трудно е, но задължително да запазим своята самобитност, въпреки диктата на медиите и обществената конюнктура. Потопени в информационния океан младите лесно могат да се удавят и да не намерят своята неповторима идентичност.

Според Вас човечеството, ако стигне до краен предел, ще тръгне ли в друга посока?

Много мислещи хора смятат, че това неизбежно ще стане. Аз се опитвам да върна човека към първичното усещане за мистичното. То се намира на границата на познаваемото, и пред бездната на неизвестното. Тогава се поражда търсенето на отговори, което е дало начало на всички религии. Ввъ ново време заменихме това чувство за мистичното с илюзията за икономическия и технологическия напредък и още повече с консуматорското задоволяване на желанията. Този постоянен стремеж у мен към трансцедентното е опит да спася нещо от себе си и да разговарям с другите за нещата от живота. В крайна сметка трябва да извличаме нещо стойностно и трайно.

Смятате ли, че въпреки изкушенията на новите технологии не трябва да се поддържат традиции в обучението на младите художници като изстраданато усилие да се научиш да рисуваш добре?

Лично аз мисля, че трябва да се мине през изстраданото усилие на научаването да рисуваш добре и аз застъпвам идеята за умерена, умна консервативност в Академията. На Запад беше загубена класическата традиция в обучението на младите, но сега отново се връщат към нея, към изискването да се изобразява и да се развива дарбата, заложена у родения художник. Само тогава той може да намери трайно своята неповторимо индивидуален почерк. 

Интервюто взе д-р Ксения Киселинчева
ноември 2013