Силфида с нежно сърце

Силфида с нежно сърце
Ксения Киселинчева, PhD

Мария Илиева е една от прима‑балерините на Националната опера и балет. На 11 години е избрана да продължи обучението си в Балетното училище в Санкт Петербург (тогава - Ленинград) като отговаряща 100% на високите критерии. И до днес тя смята, че точното й място е там. През 1986 година тя става лауреат на Международния балетен конкурс във Варна. В 1988 година е избрана от Юрий Григорович за неговата брилянтна постановка в София на „Лешникотрошачката”. Следват нейни оригинални интерпретации на целия спектър от женски роли в балетния репертoар от Одета – Одилия в „Лебедово езеро” до Маргарита  Готие от „Дамата с камелиите”. Завоюва званието "прима" в 1990 година. Маша Илиева умело администрира като директор на Националния балет (2001‑2003). Тя е и всеотдаен педагог в нейната частна балетна школа за деца, основана в 1995г. В 2000 г. защитава магистърска степен по балетна режисура и педагогика и издава своя труд като книга, която запълва бяло поле в детската балетна педагогика. Доц. д‑р Маша Илиева е преподавател по исторически танци и класически репертоар в Музикалната академия "Панчо Владигеров". Занимава се с благотворителна дейност.

Срещнахме се в едно бистро наблизо до операта. Свърталище на много артисти, които отскачат там между изнурителните репетиции на чаша чай или кафе и нещо за хапване. Разбира се, това върви паралелно с размяна на закачки и шеги с колеги, с настоящи или бивши приятели. Мобилният й настъпателно се намесваше в разговора ни и тя се принуди да го изключи. Току‑що идваше от репетиция на „Лешникотрошачката”, където води репетициите на младите надежди. Като всеки лаик, имах смътната представа, че пътят към върха в изкуството е самотна Голгота. Но се изкушавах да надникна в детайлите на ежедневната битка, където и дъските на пода бяха напоени с пот, кръв и сълзи.

- Какво се случи след като се върна от Русия?

- Бях на 17, най‑младата. Тогава беше златната ера на Калина Богоева, Вера Кирова и Красимира Колдамова. Изобщо не се виждах някой ден да заема тяхното място в някоя от главните роли. По-младите колеги вече танцуваха малки роли, а аз бях на последна редичка… Дори не ме пращаха на състезания. После, лятото на 1986-та дойде наградата във Варна, а малко по‑късно Ю. Григорович дойде в София и ме избра за главната роля в Лешникотрошачката. Както обясняваше той - тук Маша забави темпото - не само заради изрядната техника, но най‑вече заради огромния скок, с който се отличавах. За обаятелното ми присъствие като актриса се грижеха руски специалисти от Болшой театър, изпратени, за да помагат при постановката.

- А кога - полюбопитствах аз - имаше реални предпоставки за да те удостоят с титлата "прима балерина"?

- За някои - след майсторско изпълнение на една главна роля. Но в моя случай, титлата дойде след като изиграх всички основни роли от балетния репертоар. Изиграх ги с индивидуален почерк. Особено се вълнувам, когато търся начин да предам героичното и драматичното в характера на героинята.

Както и в другите изкуства, помислих си аз. Изрядната техника не е достатъчна. Трябва като че ли да напипаш нови нюанси в образа, които публиката да усети и да се развълнува от преоткриването на своята представа за дадена героиня ...

И така, всеки ден е различен за Маша. Понеделник е в Музикалната академия. А в останалите дни е като днес - безкрайни репетиции в Операта. Събота сутрин е в школата за деца.

Знам, че финансирането на изкуството у нас е голям проблем. Затова я питам дали намира спонсори, готови да подпомагат млади таланти.

- Да - съгласява се тя - много е трудно. Но аз не се предавам лесно. Например, в 2000-та основах трупата "Младият балет на България". Направихме турнета из страната и участвахме в "Охридско лято". След това създадох организация със същото име и сега с помощта на спонсори помагам в областта на оперното и балетно изкуство.

- Друга твоя постановка в Операта е "Спящата красавица" (2014). Какви бяха непредвидените трудности при нея?

- Трудности имаше, но те не бяха непредвидени. Слава богу, имах подкрепата на целия екип - сценограф, художник по костюми, диригент, администрация. Това беше мега‑спектакъл с повече от 100 човека, които излизат на сцената. Всичко трябва да бъде координирано, за да постигна цялостно въздействие. Спектакълът мина блестящо, билети се търсят месеци преди поредното представление.

- Много твои колеги заминаха за чужбина. Защо избра да останеш тук?

С присъщата й самоирония Маша вдига рамене и отсича:

- За мен има само един отговор: съд‑ба!

И тъй като разговорът беше потръгнал, поръчах по още една чаша чай. Маша си гледа часовника, но проявява разбиране. Опитвам се да дръпна още една нишка от кълбото въпроси, в които съм заплетена:

- Спори се много за експериментите при класическия балет? Разбирам, че и класиката трябва да се направи по-близко до съвременния зрител. Какво мислиш за балетисти, танцуващи почти голи на сцената и правят откровени еротични внушения?

- Да, това е нещо, предизвикващо различни мнения. Според мен, зависи от постановката - голото тяло може да въздейства по различен начин.

- Всяка нова медия поставя под въпрос предишните медии. Интернет вече застрашава например телевизията. Но тази нова медия най-вече се състезава с изпълнението на живо. Кошмарно видение за всички изпълнители е заплахата от празния салон. Какво мислиш за това?

- Интернет е полезна вещ, но живото изпълнение е неповторимо преживяване.

Въртя се в кълбото от възникващи въпроси и дръпвам друга нишка:

- Кои според теб качества на характера са решаващи, за да се изяви по-пълно вроденият талант?

Маша никога не се взема на сериозно, когато става дума за такива помпозни неща, и с усмивка отговаря:

- Дисциплина, трудолюбие и себеотдаване. И много други неща.

- А учиш ли децата в школата освен на балет, още и на тези и други ценности?

- Старая се, когато работят с мен, да могат да видят и възприемат своеобразен образец, колкото и да е трудно.

- Как според теб се развива през последните години Международният балетен фестивал във Варна?

Очите й светват и тя с ентусиазъм заявява:

- Фестивалът преживява истински ренесанс. Освен обичайните участници от Корея и Китай, които винаги показват много добра техника, тази година имаше участници дори от Гранд Оперȧ в Париж и от Большой театр. Стана време за репетиция и затова изстрелях последния си въпрос:

- Нещо ново на фронта на благотворителната ти дейност?

- Последно, дарих сума за сдружение "Деца с онко‑хематологични проблеми". А с Фондация "Ангелия" имаме нов проект, но ще говорим за него, когато му дойде времето ...

Седмичник "Животът днес", 21.12.2015,

http://www.jivotatdnes.bg/news/kultura/silfida-s-nezhno-sartse

Снимки:

1. Маша в "Лебедово езеро"

2. Маша в "Спящата красавица"

3. Децата от Школата преди конкурс

4. Благотворителен бал 2011