Американският колеж в София / Какво задържа учениците и след часовете

Американският колеж в София

Какво задържа учениците и след часовете

Ксения Киселинчева

Американският колеж в София е най-старата американска образователна институция извън САЩ, основана от група американски мисионери, пристигнали с благородната цел да проповядват, да публикуват религиозна литература и да образоват местното население. След обявяването на независимостта на България през 1908 година вятърът на промените се усеща във всички области на живота. Както д-р Флойд Бляк, основател и първи президент на Колежа в София, пише в книгата си, за първи път институцията е застрашена от затваряне. "Многобройни български поддръжници се намесиха да съдействат ... да се съхранят американските училища у нас чрез реорганизирането им във форма на Американски колеж". През 1924 година председателят на Народното събрание подкрепя идеята. Под ръководството на д-р Бляк училищата се преместват в Симеоново край София, като биват обединени в учебно заведение със светска програма и политика под името Американски колеж в София.

Местността, на която разполагат Колежа, е смайващо красива, с огърлица планини наоколо ‑ Витоша, Лозенска планина и Балкана. Земята на учебния комплекс във формата на елипса е покрита с обширни зелени поляни, изпъстрени с храсти от рози. В средата на елипсата е покритият фонтан, разделящ училищата за момичета и момчета.

Учебният процес в Колежа днес е интензивен и вдъхновяващ. Колежаните се обучават по българската образователна програма, но покриват и допълнителни академични изисквания за получаване и на американска диплома, поради което натоварването е  сериозно. Наред с това те са ангажирани и с разнообразни извънкласни дейности.

И в миналото в Колежа има много клубове, между които Клуб по дебати „Карнеги“, литературно списание „Рилски шепот“, драм-състав, хор, оркестър. Всяка година хорът и оркестърът изнася концерти не само в колежа, но и в зала "България". Разбира се, колежаните имат възможност да се посвещават в културата на САЩ, съхранявайки и българските традиции. Затова, не е чудно, че те празнуват и Хелоуин, и Деня на Кирил и Методий, и Деня на будителите.

През декември 1941 година България обявява война на САЩ. Това е страшен удар за всички в Колежа. През септември 1942 година д‑р Бляк прочита заповед на Министерството на просветата, в която се разпорежда учителите да напуснат незабавно България.

В драматичната нощ на 30 септември 1942 година учениците се стичат на гара Подуене, за да се сбогуват с учителите си. Лавина от недоизказани изповеди, ръкостискания и прегръдки, дъхави букети от цветя, ... и изведнъж влакът потегля за Истанбул. Учениците, сгушени на перона, запяват химна на Колежа и всички други песни, които знаят от своите учители. Гласовете им стават все по-силни и уверени, докато влакът се изгубва от погледите им. Те преглъщат сълзите си и продължават да пеят. Никой от тях не може да забрави думите на една от учителките. През сълзи тя извиква: "Не плачете, деца, ние ще се върнем отново!"

Несломимият дух, в който са възпитани, им помага да устоят на изпитанията след войната. Комунистическото правителство завзема активите на Колежа, a учениците и останалите в страната служители са постоянно наблюдавани от властта. Някои са осъдени, други ‑ пратени в лагери, на повечето от тях се отказва назначаване на работа. Но те не се предават духом - не само устояват, но и надмогват. Споменът за Колежа не може да бъде заличен; той остава жив у всеки един от възпитаниците.

Оказва се, че бившите колежани са незаменими при съставянето на речници, превеждането на класически и съвременни книги; преводите, редактирането и излъчването от БТА, БНР, БНТ, София‑прес. Знанията и уменията им се ценят и търсят в банки, застрахователни дружества, външно-търговски организации, болници.

Самата аз имах щастието бивши колежани да ми преподават в Английската гимназия и в Софийския университет. Дължа им много, както в професионален, така и в личностен план.

Възкръсвайки като феникс от пепелта през пролетта на 1991 година, Колежът се възправя достолепно на възстановената си земя, в сградите в неокласически стил, където отново се възражда най‑доброто от миналото, в съчетание с новите тенденции в образованието. Д-р Р. Уитъкър е изпратен с мисията да възстанови Колежа, отново да го издигне от руините и опустошението. Повечето от сградите, макар и структурно запазени, са в упадък, библиотеката е почти разрушена, красивият парк се е превърнал в обрасла джунгла. Задачата пред президента д-р Уитъкър е много тежка и е истинско чудо, че през 1992 Колежът е готов да посрещне първия си нов випуск. Церемонията по дипломиране на първия випуск на възстановеното училище през 1997 година е и кулминацията на сложния процес по възраждането на училището.

Днес учениците от Американския колеж в София ежегодно се представят отлично на матурите, където традиционно заемат първо място в страната. В допълнение между 97% и 99% от завършилите Американския колеж в София продължават обучението си в колежи и университети в чужбина. В момента зрелостници на колежа се обучават в Станфорд, Йеил, Харвард, Браун, Колумбийския университет, Тъфтс, Кеймбридж, Оксфорд, както и в много други отлични университети по света. Процесът по кандидатстване тази година все още не е приключил, а четирима дванайсетокласници вече са приети в Кеймбридж. Повечето възпитаници на Американския колеж в София продължават обучението си в едни от най-добрите колежи и университети в света благодарение на стипендиите, които самите висши учебни заведения им отпускат. Средният размер стипендии, отпускани на завършилите Американския колеж през 2015 г. е 35 482 щатски долара.

В духа на най-добрите американски образователни традиции извънкласните дейности в Колежа допринасят съществено за изграждането на всестранно развити личности.

Г-н Там Смит, декан на Колежа, споделя: „Въпреки че основната мисия на Колежа е академична, стремежът ни е учениците да се подготвят за лидери. Това предполага те да се научат да ценят своята общност, да бъдат отзивчиви към нея и хората, да опитват да се изявяват като лидери. Един от начините, по които помагаме на учениците да узреят като личности, е като ги поощряваме да се включват в инициативи в служба на общността.

"Всички извънкласни дейности в Колежа, продължава г-н Смит, са обхванати от Програмата "Креативност, действие, служба в полза на обществото", въведена през 2005 година. Проектите в тази програма включват широк спектър от дейности, като учениците могат да се присъединяват към проекти според интересите си, независимо дали става дума за танци, театър, изкуства, спорт, планинарство, къмпингуване, помагане на съученици, служене на общността, и т.н.. Някои от извънкласните дейности са организирани във формата на клубове, които се събират редовно след училище. Впечатляващо е, че тази година броят на клубовете е близо 70. Всеки проект и всеки клуб има съветник-преподавател. Той подкрепя учениците, като насочва развитието им.

През март тази година Колежът бе домакин на международен научен панаир. В него участваха много ученици от цялата страна и чужбина. Той ще става все по-интересен. Имаше много вълнения около представения от Колежа модел на роботизирана ръка, едно от чиито приложения в бъдеще би могло да бъде подпомагане на инвалиди.“

Друга впечатляваща изява, според г-н Смит, два пъти в годината е т.нар. Block Day, Ден на занимания по блокове, обикновено в служба на общността. „Последната есен той се заключаваше в почистване на боклуци в кварталите Младост 1 до 4. Всички осемстотин ученици почистиха градинки, улици, училищни дворове, междублокови пространства. Резултатът от тази акция беше изумителен. Обадиха се с благодарност много местни жители, служители от общината и лично кметицата на район "Младост". На пролетното издание на Деня на занимания по блокове колежаните възнамеряват да разкрасят своя кемпус - боядисване, засаждане на растения, освежаване на пейки и маси.

Зрелостниците замислят и изпълняват сами проекти, допринасящи за училищния комплекс и общността. Някои например строят стена за катерене. Други организират международни турнири по дебати".

В далечното минало за сериозни провинения по правило наказанието в Колежа е било да се засади дърво, за да се изкупи вината. Провиненията отдавна са забравени, но дърветата стават все по‑могъщи. Питам декана дали и сега се прилагат наказания при нарушения. „Преди всичко се стремим да съветваме и направляваме отблизо учениците, за да се поучават от грешките си,“ отговаря г-н Смит. „В кемпуса няма побоища, не се пуши, няма оръжия, наркотици и алкохол. Няма бягства от часове. Самите високи академични изисквания в Колежа заставят учениците да не пропускат занятия. . След Колежа учениците успяват да постъпят в най-добрите университети в САЩ, Европа и България. Бихме желали те да се връщат обратно в България и да помагат за развитието й".

В Американския колеж в София са учили през годините и завършили видни личности като Карл Джераси, Леда Милева, Петко Бочаров, Елена Николай, Маргарита Дупаринова.

Успявам да поговоря и с г-н Борис Панкин, професионален режисьор, Директор на програмата по изпълнителски изкуства в Колежа. Г-н Панкин подготвя колежаните, избрали артистичната програма за свое извънкласно поле на изява. Питам го за най-ярките неща, които са правени през последните десетина години.

„Началото поставихме с мюзикъла "Само днес" (No Day but Today по хитовия бродуейски мюзикъл Rent) през учебната 2007/08 година, когато за първи път заниманията с изпълнителски изкуства биват възложени не на учителите по английски и литература, а на професионалисти в сферата.

Сред целите на програмата по изпълнителски изкуства са: учениците да се учат да работят в екип, да общуват помежду си (в извънкласните занятия участват смесено от 8-и до 12-ти клас), да се подготвят за ролите, които ще играят на голямата сцена на живота. Не се стремим непременно да търсят кариера в изпълнителските изкуства. Когато дойдат при нас в 15:30 до 18:00 часа, искаме те да се разтоварят от академичните си задължения и да свикнат да общуват с учениците от по-малките и от по‑големите класове. Наградата им е публичната им изява, както през пролетта, когато са представленията на драмите на български и английски език и мюзикъла, така и през декември на Коледния концерт и през юни - на Фестивала на изкуствата, най‑големите артистични събития през годината. На фестивала паралелно с тях има представяне и на изобразителните, пластичните изкуства и литературата, създадени от наши ученици.

От септември 2015 година има и програма за английска драма, преди това единствената драматична изява на английски език е мюзикълът. В часовете по английска литература в осми клас изучават Ромео и Жулиета, а в дванадесети клас завършват с "Еквус" на Питър Шафър.“

Г-н Панкин е бил поканен в тези часове за колаборация по практическата страна на постановката - оживяването на текста. „Нашата цел е учениците да "влязат в обувките" на режисьора, актьора и сценографа. С 12. клас правихме уъркшоп за Питър Шафър. Интересно е, че те намират връзка между проблемите на Алън от пиесата "Еквус" и техните сегашни вълнения.

Инструменталната програма се води от г-жа Милена Цолова, професионален пианист. Също през пролетта се провежда класически концерт от предимно индивидуални инструментални и вокални изпълнения. Имаме и състав за камерна музика, както и хор.

Тазгодишният юзикъл "Guys and Dolls" се представи за първи път пред българска публика от колежаните ни в Независим театър на 25, 26 и 27 април тази година.

От 4 години си сътрудничим с Мюзик Тиътър Интернешънъл, който си партнира с кабинета на Президента на САЩ. Заедно те субсидират програмата Broadway Junior, в рамките на която се предлагат класически и съвременни творби, адаптирани и съкратени от самите автори. Представяли сме от тяхната колекция мюзикъла "Чикаго" миналата година, сега - "Guys and Dolls". Тъй като момчетата ни са по‑малко от момичетата, момичета се изявяват и в мъжки роли. Поставя се акцент върху общочовешките стремежи и амбиции.

Самата пикантна история за влюбения комарджия в "Guys and Dolls" е достатъчно забавна сама по себе си. Работим вече осма година с професионален хореограф - Станислав Димитров, известен от"Арабеск". Той води и програмата по модерен танц. Идеята ни е учениците да проумеят, че всичко е въпрос на екипно усилие. Да разберат, че са по-голяма или по-малка част от цялото и че без никого не може. Научават важни неща за живота и за себе си. Заниманията с мюзикъла са три пъти седмично. По това се отличаваме например от колежи в САЩ, където тези занятия са веднъж седмично.

Явихме се на орагнизиран от British Council конкурс за драма на английскии спечелихме седем от деветте награди. Също така бяхме избрани за участие във Фестивала Fringe в Единбург. За съжаление не можахме да съберем състава ни, поради това, че събитието е през август, ваканцията на учениците.

През 2013 година бяхме сред 60-те селектирани състава от общо 300 състава за участие в American High School Festival. Играхме Spring Awakening. Догодина също сме селектирани за Фестивала в Единбург. Дано този път имаме възможността да се възползваме от редкия шанс".

На тръгване искрено им пожелах да стигнат до Единбург и да се представят добре - още една малка сбъдната мечта.

Вестник "Животът днес", 2016 година

Снимки:

1. На стълбите на Острандър Хол в междучасие

2. Паркът на колежа - любимо място за почивка и преговор

3. Емблематичният фонтан

4. Сандърс Хол - сградата на осмокласниците

5. Мюзикълът "Коса", 2009 година

6. Български народни танци в Американския колеж