Проф. Станислав Памукчиев е завършил специалност
"Стенопис" в Националната художествена академия през 1979 година.
Работи в областта на живописта, рисунката, обекта и инсталацията. Направил е
над 40 самостоятелни изложби, както у нас, така и в редица европейски страни –
Германия, Холандия, Австрия, Унгария, Сърбия, Македония, Франция – и САЩ.
Участник е и в редица колективни изложби и селекции на международни форуми от
рода на "LINEART", Гент; "MIART", Милано; AAF, Лондон, Art Базел, Арт–Цюрих и
Арт-феър в Стокхолм. Последната му изложба се състоя в галерия "Райко
Алексиев" през ноември 2015 година.
Как повлия на оформянето Ви като
художник изборът на специалност „Стенопис”в Академията?
Този избор определено повлия в посока на относителна
свобода в школовката. За разлика от академичния импресионизъм в руски стил,
който доминираше тогава в ателиетата по живопис, стенописта ни учеше на
условност, стилизация, обобщеност. Малко по-късно, специалността
"Живопис" беше обновена и преобразена от големите – Найден Петков,
Светлин Русев, Иван Кирков.
Вие чететe и осмисляте много автори, свързани с изкуството, религията и
митологията. Какво Ви даде един Бердяев?
Много ми е дал в посока на творческа екзалтация и свобода,
теоретична плътност и патос в откриването на други пространства. Не по-малко е
въздействал на светоотношението ми Мирча Елиаде. Задължително трябва да спомена
Джоузеф Кембъл ‑ друга звезда на небосклона на сравнителната митология и
културология. Дълбинната психология на Юнг уплътни и задълбочи разбирането ми
за човека.
Кои от поетите обичахте да четете на
млади години?
От чуждите – Кенет Уайт, Торо и Уитман. От българските –
Дебелянов, по-късно Константин Павлов, Борис Христов. Всички тези влияния
затвърждават едно интуитивно докосване до скрития смисъл и едновременно върви
през усилието в рисуването, през мъчителните търсения да намериш себе си.
И как стигнахте до предпочитанието на
пепелта като материал и като техника?
Себеизразяването на художника става с непрекъснатото
експериментиране с нови материали, похвати и концептуални подходи. Търсейки
материала, който да изрази моите интуиции и прозрения, стигнах до пепелта. Тя
носи голяма емоционално-психична, духовна сила, смислова дълбочина и въздейства
със символиката свързана с огъня. Огънят е в основата на нашата цивилизация и е
символ на пречистване, трансформация, медиатор между тук и отвъд, преход от
материално в духовно. Пепелта е следата от акт на трансформация. Човечеството е
сравнително отскоро на електричество, в предишните хилядолетия на съществуване,
всичко се е въртяло около огъня, и това е дълбоко кодирано в нас като устойчиви
архетипни конструкти.
Има ли други български художници,
които работят с алтернативни материали?
Да, има много опити на формално и съдържателно ниво, не
винаги ясно концептуално осмислени. В абстрактната живопис има автори, които
работят с пръст, слама, пясък, графит, асфалт, метал и т.н. В началото на 90-те
години имаше опит за разширяване границите на живописта, от който съществена
част беше с промяна на материала и техниката. При мен, пепелта беше осмислена
като семантика, а не само като формална промяна на материала и визията.
Какви са основните тематични внушения
във Вашето творчество?
Постоянен интерес имам към темите за вечното движение и
промяна, търсенето на път и смисъл, голямата метафора на живота и смъртта,
диренето на морални и ценностни ориентири.
Картината освободена от "рамката", ме заведе до
пластичните триизмерни пространства. Моята голяма изложба на Шипка 6, през май
2013 г., беше основно в инсталационни техники и форми, но устойчиво се запази
от живописта тенденцията на моето интуитивно усещане за
трансцендентно-мистичното, както и за големите опозиции: материя – дух, свещено
– профанно, светлина – мрак, осветената и сенчестата страна на човешката
психика.
Какво мислите за комерсиалната
визуална култура, която ни атакува навсякъде?
Не мога да скрия моята съпротива срещу днешната употреба
на изкуството единствено като забава, сетивно развлечение, след като сме били
употребени физически, морално и интелектуално. Разбирам неговата функция като
коректив, духовно изкачване, а не като еснафско удобство, комфорт. Аз се
съпротивлявам срещу тази подмяна в предназначението на изкуството.
Комерсиалната култура подбужда глад за зрелища и сетивни удоволствия. Това е
част от програмата за обезличаване на човешкото у човека, превръщането му в
удобен обект за манипулиране, функция в света на материалното и консумацията.
Говорите ли на тази тема с Вашите
студенти, интересно е какво мислят за масовата култура?
Разбира се, че да. Разговарям със студентите на много
теми. През тях минава и друга информация и те реагират по различен начин.
Опитвам се да поддържам топлината между нас като живеене и реакции. Благодарен
съм на професията на преподавател, че не ме затваря, че се разтварям в други
енергии и пространства. Опитвам се да поддържам будно любопитството към
многоликостта на съвременното изкуство, независимо от моята лична програма на
художник.
Има ли тенденции в съвременното
изкуство, които Ви допадат, и такива ‑ които не Ви допадат?
Това, което става в западната култура има свой исторически
цивилизационен ход. Ние се намираме комплексирано в периферията на този ход.
Мисля, че в момента траекторията на западната цивилизация е низходяща. На нас,
като хора "в провинцията", не ни остава нищо друго, освен да имаме
своята отговорност и достойнство. Да изберем позиция, вярна с нашата национална
традиция, културен опит, духовност, темперамент. Може да черпим вдъхновение и
пример от високите постижения на западното изкуство, но не да преписваме
безкритично. Трудно е, но е необходимо да запазим взискателност и самоконтрол,
въпреки диктата на медиите и глобалистките конюнктури. Потопени в
информационния океан, младите лесно могат да се удавят и да не намерят своята
идентичност като хора и художници..
Според Вас човечеството, ако стигне
до краен предел, ще тръгне ли в друга посока?
Много мислещи хора смятат, че това неизбежно ще стане. Аз
се опитвам да върна човека към изначалното, към първичното усещане за
мистичното. То се намира на границата на познаваемото и пред бездната на
неизвестното. Тогава се поражда търсенето на отговори, което е дало начало на
всички религии. В ново време заменихме чувството за сакралното, с илюзията за
икономическия и технологическия напредък, и още повече с консуматорското
задоволяване на желанията. Постоянният стремеж у мен на откриване към
трансцедентното, е опит да спася нещо от себе си и да разговарям с другите за
дълбоките основания на живота. В крайна сметка трябва да извличаме нещо стойностно
и трайно.
Смятате ли, че въпреки изкушенията на
новите технологии, трябва да се поддържат традиции в обучението на младите
художници като изстраданато усилие да се научиш да рисуваш добре?
Мисля, че трябва да се мине през усилието на научаването
да рисуваш добре, но знам че това е крайно недостатъчно. Аз застъпвам идеята за
умерена, умна консервативност в Академията. На Запад беше загубена класическата
традиция в обучението, но сега отново се връщат към нея, към изискването да се
изобразява и да се развива дарбата, заложена у родения художник. Само тогава
той може да намери трайно своя неповторимо индивидуален почерк. Решаващ е
белега на личността.
За твореца няма мира. Един проект е към края си, а друг вече
го обсебва. Какво се случи при Вас в последните няколко години?
Последните години бяха много
интензивни, реализирах пет самостоятелни изложби, десетки участия в групови
проекти и селекции на българско изкуство, показани в чужбина. Пътуване до Китай
бе едно от емоционалните и културни преживявания с траен белег върху мен. За
последната си изложба "Утаено време" в галерия "Райко
Алексиев", получих националната награда за живопис "Владимир Димитров
‑ Майстора",
което е професионално признание и своеобразно посвещение. Опитах силите си като
сценограф в "Антигона", по Жан Ануи, поставена от Иван Добчев в
театър "София".
Какво сте набелязали в творческата си агенда за 2016г.?
Предстои ми изложба със скулптора
Емил Попов в Българския културен институт в Прага. Особено отговорна е
предстоящата през месец май моя ретроспекция в Националната художествена
галерия - Двореца. Вълнуваща ще бъде срещата с младите в гимназията за приложно
изкуство. Очаквам с вълнение и предусещане за успешна съвместна работа с Емил
Попов за поредната ни изложба в галерия "Арте", София.
По какви начини пост-модернизма и масовата култура моделират
експериментите в изобразителните изкуства?
Съвременното изкуство разшири до
необозримост своите проявления. Живеем и работим в плуралистична среда, с много
отворен, либерален режим на мислене и правене на изкуство, с рисковете за
разтваряне в безкритичност и трудно формиране на критерии. На съвременния
художник се вмениха нови роли, с изразена социална рефлексия, критично -
иронична виталност. Масовата култура вля своите жизнени сокове на
посредственост и отнесе благородната патина на изкуството. Във време на размити
ценности, то изгуби от своята функция на търсещо и създаващо духовни ориентири,
на йерархии по вертикала.
Ксения Киселинчева, PhD
"Животът днес", 15 март 2016
http://www.jivotatdnes.bg/news/lichnosti/prof-stanislav-pamukchiev-da-poddarzhame-toplinata-mezhdu-nas-i-mladite
Няма коментари:
Публикуване на коментар