Посланик на българската народна музика / С проф. Тимоти Райс, САЩ, разговаря Ксения Киселинчева

Посланик на българската народна музика

С проф. Тимоти Райс, САЩ, разговаря Ксения Киселинчева

Проф. Тимъти Райс, бивш ръководител на департамента по етно‑музикология в Калифорнийския университет, Лос Анджелис, неотдавна беше удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още като студент в Йейл е запленен от не‑равноделните български народни ритми. За българския музикален фолклор е написал редица книги и много статии в престижни списания. Някои от книгите му са с особено силно влияние върху академичните среди в англо-езичния свят. Преподавателите продължават да ги ползват в занятията със студенти. Наред с това той допринася съществено за разширяване известността на българската народна музика в САЩ и Канада като създава условия български музиканти и танцьори да преподават там, както и да изнасят концерти.

- От кога датира Вашия интерес към българската фолклорна музика?

- Още когато бях студент в Йейл, бях поразен от оригиналното звучене на българските не‑равноделни ритми - например, такт 7/8, характерен за ръченицата или 11/8 като в песента "Полегнала е Тодора".

- Дойдох в България в 1972 година по линия на обмен между САЩ и България, за да работя върху моята докторска дисертация. Имаше много народни певци, инструменталисти и танцьори, които страшно ми помогнаха по това време. Те ми раздаваха щедро своето време, енергия, умения и знание, в повечето случаи - безплатно. Дадох си клетва на свой ред - да им помагам, когато ще имам възможност.

- Кои бяха първите народни певци, инструменталисти и танцьори, които се възползваха от Вашата "отплата"?

- Костадин Варимезов беше първият. Тогава той работеше в оркестъра за народна музика на Радио София. Той ме научи да свиря на българска гайда. Обещах му, че, ако някога получа добра позиция в университет, ще уредя да бъде поканен да преподава. Така и стана. Една година Костадин и съпругата му Тодора бяха с грант в Университета на Торонто, Онтарио, Канада. Курсът бе по свирене на гайда. Варимезови прекараха чудесно в Канада. Пътувахме заедно и до Бостън, Ню Йорк, Вашингтон, където те също изнасяха лекции и концерти.

- Как се развиха отношенията Ви с българските професионалисти във фолклора след 1989 година?

- Настъпи радикална промяна. Работата ми в тяхна полза се умножи. На много от изтъкнатите музикални и танцови изпълнители от професионалните ансамбли в София и в страната им се наложи да напускат страната, търсейки препитание и по-добър живот за себе си и за децата си.

- Когато в 1994 година много от тях започнаха да пристигат в САЩ, ръководех департамента по етно-музикология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA). Бях в добра позиция да ги наема да преподават в нашите програми.

- От повече от 40 години катедрата ни наемаше известни музиканти от Азия, Африка, Латинска Америка и Близкия изток. Те преподаваха музика на своите народи на студентите ни. Като ръководител на катедрата можех всяка година да наема по един от тези изтъкнати български музиканти да преподават в UCLA.

- Това обогатяваше по специфичен начин съкровищницата от чуждестранен музикален фолклор на Университета ни, която е по‑богата и разнообразна от всеки друг университет в света. Така, мисля, успявам да изпълня дълга си към цялостната българска фолклорна култура, за това, което съм получил в професионалната си кариера в тази област.

- В 2001 година наех най-добрия ученик на К. Варимезов. Той е наследник на традиции от Странджа планина. Името му е Иван Варимезов. Той е племенник на Костадин. Дойде в САЩ със съпругата си Цветанка и двете си дъщери Радка и Таня. Цветанка е чудесна певица от Пазарджик и брилянтна диригентка на хор. Иван и Цветанка са научили двете си дъщери да пеят и свирят българска народна музика. Те съчетават това с общото си обучение в САЩ. Иван и Цветанка се утвърдиха като чудесни успяващи преподаватели в Университета ни. Те пътуват из САЩ, Западна Европа, Гърция и дори Япония. Преподават българско пеене и инструментална музика.

- За тях аз съм направил само това да им предложа възможност за развитие. Но самите те са онези, които в пълна степен оползотвориха тази възможност.

- Наред с преподаването ми в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, още и като директор на музикалното училище „Хърб Алпърт” към Университета, съм помогнал там да работят много български народни музиканти.

- Опирате ли се на документалното кино, видеото и интернета за да въздействате непосредствено на емоциите и сетивата на обучаваните и по-общо - на публиката?

- Вярвам изцяло в това. Доказателство? Направих документален филм за фамилната история на Варимезови от освобождението на България в 1878 година до наши дни. Заглавието на филма е "Да ти напълни душата”. То бе сред най-любопитните заглавия в документалния жанр на шестнадесетия международен София Филм Фест. В него се разказва историята на българските народни музиканти от семейство Варимезови.

- Българските народни танци ме научиха да си „отварям душата” и да бъда свободен.  

- Вие говорите на чудесен български език. Това е толкова рядко за чужденец?

 - Старая се да го науча, за да мога по-свободно да общувам с бабите по селата и планините (смее се закачливо) ... 

- Кажете нещо за академичния Ви принос в проникновеното оценяване на съкровищата на нашия фолклор.

- Написал съм две книги, които като правило се ползват от професорите в занятията им. Едната е монографията, издадена от Оксфорд Юнивърсити Прес, 1994 година, наречена "May It Fill Your Soul: Experiencing Bulgarian Music" (на български: "Да ти напълни душата: да се потопиш в българската музика"). Тя се ползва от почти всеки докторант по етно-музикология. Често се цитира като образец за определен подход на научно изследване в областта. Неотдавна книгата бе преведена на китайски и издадена от Шанхай Кънсървътъри Прес. Така българската народна музика става известна и сред китайските студенти и докторанти по музика.

- Втората книга е базисен учебник за първокурсници в университети и академии. Част от тях имат първа специалност музика. Други получават кредит за спец-курс по възприемане на естетичното качество и наслада от музиката.

*
*      *

Мисля си за лекцията на проф. Тимъти Райс пред студенти в Американския университет в Благоевград  на 4 май 2016 година. На 10 май 2016 година преживявам думите от академичната му лекция, докато разговаряме и слизаме с него по стълбите от Аулата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Може да видите пълния текст на лекцията по линка:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/157713/1127498/version/1/file/Rice+lecture+at+Sofia+University+honorary+degree+ceremony.pdf

Каква е тази страст и любов за цял живот, която те кара да посветиш четиридесет години на изучаването, преподаването и съхраняването на българския фолклор? Не е ли това също една съдба, сама по себе си, достойна за филм? 

Седмичник "Животът днес", он-лайн изданието, 13 юни 2016
http://www.jivotatdnes.bg/news/kultura/prof-timoti-rays-poslanik-na-balgarskata-narodna-muzika